Социално ми е едно такова

Всеки път, когато самочувствието ми започне да достига някакви неподозирани низини, се зареждам с купа пуканки и/или сладолед (много важна част от процеса, както, надявам се, не знаете) и се отдавам на един от най-добрите методи за неговото подобряване известен на човечеството. Оптимистично-позитивна приложна психология? Жизнерадостно самосъжаление? Сдухлива музика и филми? Да, но не това е въпросът.

Защото отговорът се крие в неподозираната дебнеща (да не ползваш англицизми е трудна задача... имам предвид stalking) страна на всички социални мрежи. Мислиш си, че твоят живот не струва? Нищо работа. Прегледай профила на онзи-кретен-от-основното-училище-който-ти-изхвърли-веднъж-раницата-през-прозореца-и-постоянно-те-тормозеше и изпитай мини-оргазъм, когато видиш в какво се е превърнал. Мислиш си, че косата ти е ужасна? Около тридесет и пет снимки по-късно на момичето-от-класа-с-по-разхлабен-морал и гледката на перуката, която е починала върху нейния скалп по-късно определено ще те накара да погледнеш на света с нови очи. Все пак, на кого му трябват срещи с хора без крака, за да спре да се вайка за обувките си, като има Facebook пред себе си и склонността на кармата да бъде абсолютна кучка, когато става въпрос за отмъщение.

Но всъщност въпросът е малко по встрани от съмнителните ми методи за справяне със скуката. Той е точно в средата на факта, че всички го правим. Всички прекарваме някаква част от времето си, кибичейки пред fb в цъкане с език и вътрешни коментари относно снимките на хора, които познаваме или с които сме били за по една минута в някоя стая на купон и те са решили, че вече сме приятели и ни лайкват статусите. Мисълта ми кривна. А, да. Но на фона на всичко това, напоследък наистина започна да ми се забива във венците една тенденция, която вирее навсякъде. Троловете-бунтари. Всички онези анти-хора, които се възползват от всяка възможна секунда да обясняват колко ужасни са социалните мрежи, как са направени само за нарцисисти и търсещи внимание жалки индивиди, как фармвил е изумителна тъпотия и как те предпочитали да имат живот. Иронията: Пропагандират всичко това именно във фейсбук.

Но докато аз мърморя, някои хора изгряват и започват музикални кариери именно чрез социалните мрежи. Ето ти няколко души, за които може би знаеш, а може би не, че са били открити или добили популярност именно чрез MySpace (Някой ползва ли го това още? Мен лично  Том ме плашеше! Беше навсякъде.)

Lily Allen - Дебютният й албум продава 2.6 милиона копия. Води собствено шоу по BBC Three.

Colbie Caillat - През 2008 печели наградата "Грами" за дуета си с Джейсън Мраз.

The Ting Tings - Дебютен албум = 6 милиона продадени копия.

Kate Nash - Платинен дебютен албум и награда BRIT за Най-добър женски изпълнител през 2008.

My Chemical Romance - До тук три студио албума(и четвърти напът) и два концертни. Достатъчно популярни са, за да ти говоря още.

Laura Marling - Много известен изпълнител на фолк музика на Острова (не и в българския смисъл на думата), като и двата й албуми биват номинирани за награда Mercury.

Soulja Boy - След интернет хита си "Crank That (Soulja Boy)" става най-младият изпълнител, който е написал, изпълнил и продуцирал песен в Top 100 в Щатите. Хитът му задържа позицията си седем последователни седмици.

Analog Rebellion - Инди музикант, наречен от вестник Dallas Observer: "the most promising 20-year-old musician from DFW since Palomo""

Sean Kingston - Записва два албума, които му носят много широка популярност.

И това само покрай MySpace, който - както знаеш - не е единствената социална мрежа.

Мда. Социалните мрежи са за тъпите нарцистични маси. Аз може би съм малко столоват, но това не значи, че не губя забележително много време из тях. Не се крий, знам че и ти си в същата лодка.