три години

Крехък.
Порцеланът лети към лицето ми и главата ми изобщо не допуска мисълта, че ще последва сблъсък, а упорито се притеснява дали чашата ще пострада.
Все пак, тя е хубава чаша. Наситено синя - май беше от Карфур или пък от онова магазинче след Попа, където бях мервал веднъж, че продават няколко в комплект, - голяма почти колкото кофа и въпреки, че се изкушавам да я нарека неугледна заради леко очуканите си ръбове, ще го спестя. В крайна сметка, това си е моята чаша, която (губи ми се дали беше подарък или сам си я купих) съвсем сигурно ми служи толкова време и постоянно стои на едно и също място отляво, точно до лаптопа. С нея свикнах да пия кафе, което преди никога не ме е привличало, а и освен това тя побира двойно повече Кола от обикновените съдове, така че не се налагаше постоянно да ставам, за да доливам. Това си е моята удобна сигурна синя заоблена чаша.

И именно нея виждам във въздуха устремена право към лицето ми.

Убеден съм, че имам достатъчно време да залегна, да мръдна главата си, поне да вдигна ръка, за да омекотя удара, да направя нещо изобщо. Въпреки всичко, аз просто стоя, напълно откъснат от реалността на момента, и се опитвам да се сетя как изобщо се сдобих с нея. Идват ми всякакви спомени - за това как усърдно я мия в някои моменти, а в други изобщо забравям, че е била използвана и в нея почти се завъждат нови форми на живот; за това как много малко от гостите ми изобщо са си и помисляли да пият от нея, защото тя винаги е била в ръцете ми... в крайна сметка е моята чаша, да няма спор по въпроса.

Препълнена.
Главата ми не желае да мръдне от неизбежния сблъсък с онова, синьото, което лети към мене запокитено от другия ъгъл на стаята. Ръката ми не помръдва, очите ми не могат да се отместят от нея и безпомощно просто следят пътя ѝ и скъсяващото се разстояние помежду ни.
Осъзнавам, че вече е твърде късно да разбера колко твърде късно е да помръдна. Не затварям очи.

Точно в този момент си спомням, че чашата ми бе подарена.
Крехък.
В краката ми строшен син порцелан. Ръцете и бюрото ми, особено онова място отляво, са празни.

Майната ти, Бегбеде.