четвъртък, 28 август 2008 г.

Щрак!

Мисля, че беше преди половин година, когато намерих абсолютно случайно в YouTube (да живее скуката, която ме кара да върша глупости) едно клипче. Нищо необичайно, нали? Все пак тюб е създаден именно затова - за хора, които скучаят и си търсят нещо да убият времето.
И въпреки всичко ми трябваше съвсем малко от него, за да затая дъх.
И да настръхна.



Ноа Калина (Noah Kalina). Фотограф.
Не ви говори абсолютно нищо, нали? Едва ли ще бъде запомнен за векове напред.
И въпреки всичко това... това нещо ме порази толкова силно сега, когато си го припомнях отново, колкото успя да ме порази тогава.
Защото някак си, гледайки го, осъзнаваш колко бързо минава времето.
Шест снимки в секунда.

И се замисляш изведнъж за старите снимки, на които си ухилено до ушите дете, което маха на обектива. И си спомняш за онези снимки от първия учебен ден, когато беше толкова притеснен, че за малко да забравиш стихчето, което щеше да казваш пред всички.
Да видиш места, които неотдавна посети и които винаги ще оставят отпечатъка си в теб.
Да видиш хора, които отдавна не си виждал, но никога няма да забравиш, които се усмихват така, сякаш никога не са ни напускали.
Преди са смятали, че снимките са открадвали душата на човек и са се страхували от тях, знаеше ли го?
И все пак си мисля, че са били прави до известна степен.
Не крадат.
Вземат назаем частичка.
За да ти вдъхнат някой ден частичка от тази душа, когато прокараш поглед по снимката;
И да затаиш дъх...
И да настръхнеш...
И да си спомниш

Шест снимки в секунда, приятелю.
Имаш ли за какво да си спомняш?

4 коментара:

Akira каза...

Затова трябва да се наслаждаваме на това чудо наречено "живот" и да не пропиляваме и секунда от него, защото няма как да я върнем обратно :]
Затова са и спомените - да ни напомнят през какво сме минали, в какво сме се превърнали и да ни подскажат какви можем да бъдем.

Анонимен каза...

Понякога снимките ме натъжават.
Когато са с хора, които не са в БГ или вече са коренно различни от това, което са били някога, което съм обичала.
Друг път ме радват, връщаг ми нещо хубаво, което си мисля, че съм забравила, а всъщност е останало вътре в мен и ме топли.
Снимките са хубаво нещо. Светът се променя непрекъснато, хората, местата, всичко. Снимките ти помагат да не забравяш хубавите моменти, които избледняват с новите впечатления.
Снимките са хубаво нещо. :)

Unknown каза...

щрак..

И след няколко години..
..мечтая лудо за старите дни..

highway blues каза...

Дейм. Чета на тагадък и по диагонал, щото пак се ровя в нета, въпреки, че закъснявам и само казвам "Харесвам тееееее, ще се отбия пак! " ^^