- * Онзи човек, който много активно се стараеше да те пререди на опашката за митницата, сякаш от това зависи живота и просперитета на няколко нации. В крайна сметка успя, но загуби преднината, защото трябваше да чака багажа си
- * Багажът, който чакаш да се появи около половин час /хилейки се на чичката-прередител/, само за да намериш куфара си с изкъртена емблемка
- * Спретнатата купчинка фасове, в която стъпваш без да искаш на входа на летището
- * Жестоката дупка, заради която подскачаш като в ролъркостър на средата на улицата
- * Чалгата, естествено
- * Изпепеляващо милото отношение на някои определени таксиметрови шофьори към теб
- * Селският добитък по улиците, който послушно си отива по своята работа под носа на Бойко Борисов
- * Полуголата снимка на Бойко Борисов на корицата на списание
- * Вирещите се крака от контейнера, които едва не ти изкараха акъла привечер
- * Адският, така де - Градският транспорт
- * Умопомрачителният начин на шофиране придружено от екзалтирано бибиткане, за по-задушевна атмосфера
- * Първата здрава балканска, която отнесе
- * Следващите няколко здрави балкански, които отнесе
- * Шумът в седем сутринта, идващ от съседите, които решават, че седем сутринта в неделя е перфектното време да умаломощяват желязо с чук
- * Спрялата вода точно преди да решиш да се изкъпеш (пак добре, че не беше по спрялата вода докато се къпеш)
Хубаво е да си у дома (:
И го казвам без капчица сарказъм. Защото в крайна сметка ти трябва известно време, за да осъзнаеш, че без всичките тези неща просто не разбираш, че си си вкъщи.
А си някъде другаде... и нещо ти липсва
5 коментара:
Ахахахах, много добре описано!
Но си прав, като човек е далеч от вкъщи и гадните неща започват да му липсват. Е, все се надявам в Гърция да не ми прилипсва родният софийски смог, ама ще видим. :P
Иначе, тез неща си ги знаем, защо не поопишеш Япония за читателите си? :PP
Странно,защо описваш само лошите неща?
Пропускаш важното - начина,по който се опитваш да се отървеш от всичките прозорчета на Скайп,които те затрупват с въпроси относно теб и твоето пътуване. Изтърва срещата с родителите ти,след като те е нямало известно време. Пропускаш също така начина,по който реагира Бенджи на прибирането ти.
Ето на това викам аз 'завръщане'.
Какъв е този песимизъм от теб? : )
Много правилно.
Лошите неща, които обичаме..
..естествено всяко слънчево петно от завръщането също има голямо значение, но лошите неща, които обичаме, те.. ами те са лоши и ние ги обичаме. Точка.
Аз пък като съм на чуждо дълго време, започвам да се чувствам не на място. Не че нещо ми липсва, че не се разбирам с хората или.. просто не е вкъщи. Е, като се прибера вкъщи искам пак да ходя по чуждо, но няма място като у дома.
аз разбрах, че съм вкъщи като горните престанаха да важат о0 Така де, като изключим Бойко Борисов. Македонците си нямат бат Бойко. Рили, хън, тук е като Европата в сравнение (:
В интерес на истината, всичко това ми липсва малко или много.
Но като се замисля, всичко това, което си изброил, го има абсолютно навсякъде, с малката разлика, че другите се опитват малко или много да го прикрият.
Всяка държава си има чалгата, вирещите се крака от контейерите, имат си техни Бойковци и т.н. Просто ние не ги виждаме.
Публикуване на коментар