Вълкът - козината... нали

Уша.
Това трябва да е... n-тия брой, в който отново се захващам с блог. В крайна сметка знаете какво казват за вълка, козината и... нали.
Все пак, не мисля, че има по-добър повод за едно ново (било то и поредно) начало от един край.
И какво чудесно съвпадение е, че сега имам край под ръка.

Напоследък навсякъде се напълни идеята за равносметка, която ни обхваща обикновено покрай изпращането на старата и посрещането на новата година. Какво направихме, какво искаме да направим, какво ще направим, какво няма да направим и много романтика и пожелания за по-хубава година и какво ли още не.
Всичко чудесно и радващо, но откровено след третата равносметка, която си прочел из Интернет взема да ти писва. Затова се чувствам длъжен да направя не друго, а именно:

РАВНОСМЕТКА
(ето, дори си има тежкарско заглавие в средата с капс - празнично !)

за нещата, които си обещах, но така и не изпълних тази година

Обещах си да спра да отлагам всичко за последния възможен момент (настоящият пост е достатъчен пример за колко точно го изпълних).
Обещах си да започна да се храня здравословно и да престана с пуканките, чипсовете и колата по никое време (едно, нищо не съм казал за шоколада, така че, моля-моля и две - да... няма по-хубаво от чипс с кола преди вечеря).
Също така трябваше да се стегна и да започна да уча усърдно, качествено и пълноценно, защото да бъдеш 12-и клас е нещо важно (о, да, случи се, та чак пушек се вдига - може би именно затова всичките сборници, които иначе толкова предвидливо си купих, хващат прах оттатък - обвинявам първото неизпълнено обещание).
Имаше и нещо за това да намаля процента лъжи, които пробутвам (какво ли ще пише на долния ред се чудя).

Казах си, че ще пиша много (и разбира се, направих и зарязах около три блога);
че няма да бъда толкова имплантиран за компютъра си (хъ хъ);
о, да, беше много важно и да се науча да готвя (един тиган на боклука по-късно, някак си естествено, просто не се случи).
И още разни други малки работи, които не помня (чушки, правя се).

В крайна сметка излиза, че вълкът... там козината... нали.
А всички сме едно голямо, весело, пухкаво и изплезено стадо вълци. До един.
Така че, излиза, няма смисъл да си обещавамe неща предварително. Да се оставим на спонтанността, а? Колко е хубаво да бъдеш вдъхновен.
Дали новата година ще бъде по-хубава от тази ли?

Надявам се. Мисля го. Вярвам. Ще видите (:

photo by koksuel