Думи

Ваня и Андрей се разделиха усмихнати.
Тя нямаше какво повече да губи - беше жертвала твърде много да запази онова, което в последствие разбра, че никога не е притежавала, а и се бе уморила. Имаше нужда от прегръдка.
Той си мислеше, че най-сетне ще може да продължи живота си. Имаше нужда от тишина и изведнъж започна да осъзнава колко много възможности щяха да завалят тепърва.
Нямаше виновни. Нямаше и невинни. Двамата, едновременно, като по знак заговориха:
- Е, то беше ясно от началото, че няма да се получи между нас.
Не го мислеха.
Всичко приключи с тези думи.

Ваня и Андрей си мислеха, че никога не са се познавали истински.
Тя намираше неговите действия за пропити със злоба, защото думите му я нараняваха, а на него изглежда не му пукаше.
Той не успяваше да разбере защо тя не можеше просто да си изключи сълзите за малко и да го чуе какво иска да й каже. Просто да послуша.
Двамата бяха виновни. Обвиняваха се отново и отново и светът около тях се разпадаше.
Говориха постоянно. Нямаха какво да си кажат.

Ваня и Андрей застинаха в тишина и не смееха да я нарушат.
Тя се бе уморила винаги да бъде онази, която трябва да го кара да говори. А той само мълчеше.
Той се криеше в себе си. Трябваше му време да мисли. Не разбираше какво се случва, което започваше да го изнервя.
Не говореха. Не знаеха какво да си кажат.

Ваня и Андрей бяха спокойни.
Тя се чувстваше сигурна с него, защото той я караше да се чувства красива и искана. Най-сетне бе намерила онова, което се стараеше да не търси.
Той се чувстваше силен с нея, защото тя разчиташе на него да бъде нейната опора. Искаше да я прегръща постоянно.
Говореха. Знаеха какво да си кажат.

Ваня и Андрей бяха най-щастливите хора на планетата.
Тя никога досега не бе срещала такъв човек и пътят, който извървяваше, за да го опознае я караше да й се завива свят от вълнение.
Той се смееше шумно и улавяше всеки миг. Да бъдат заедно беше за него като да се спуска със свръхскоростно влакче като онова в Щатите, на което се бе качвал преди няколко месеца.
Не говореха. Бяха заети да се целуват.

Ваня и Андрей се смееха, когато излизаха да пият кафе заедно.
Тя се чувстваше щастлива с него.
Той се чувстваше щастлив с нея.
Говореха. Знаеха какво да не си казват.
Като например "Ще те обичам вечно" или "Няма страшно, винаги ще бъда до теб". Което в никакъв случай не значеше, че не го казваха.
Всичко започна с тези думи.