...и Оскарът се присъжда на...Не, не ти трябват скъпи рокли, удивителни бижута, които да наемеш, та да те снимат с тях, нито пък трябва да си водиш партньор на церемонията. Честно казано, дори самата роля на церемонията е сведена до такъв минимум, та чак отсъства.
Не, също така не ти трябва и подготвена реч, не мисля, че някой би се интересувал да чуе какво искаш да кажеш, а и най-малкото ще бъде крайно ядосан, че не е спечелил той, та да си направи труда да изслуша благодарностите ти зад ограда от блещукащи зъби.
Но пък, виж, перфектната ти усмивка е задължителна, така че ще трябва да се потрудиш за нея.
Защото Оскарът се присъжда на теб...
...човече с перфектната усмивка, която скрива самия теб...
Присъжда се на всички вас. На теб, теб, теб, теб и, от мен да мине, на теб също.
На всички онези, които играят роля без да им плащат проценти от брутния приход, които играят без грим и без сценарий, които се събличат без да им плащат и като падат падат сами, защото просто няма как да си наемат дубльор.
Този Оскар е за всеки, който играе роля всеки ден, а не само в рамките на няколко месеца, след което блесва на платното и става легенда. За всеки, който плаче истински, усмихва се фалшиво и закърпва личната си драматична книжка с думички.
За всяко клише там навън.
Ти, приятелю окаян, получаваш тазгодишния Оскар.
И съм убеден, че просто си умираш да благодариш на Академията, на приятелите, на родителите си, на всички хора, заради които си тук днес, и на Бог, естествено.
Все пак Оскар го е казал (да, този път става въпрос за Уайлд): "Life imitates art far more than art imitates Life."
Шампанското на екс! За Оскарите...
1 коментар:
Ха, имаше един период някъде около месец-два есента, когато не беше писал и реших, че си зарязал тоя блог. Сега случайно отварям отново и приятна изненада! ( :
Публикуване на коментар