Инсектофобия

...или как приказката за "И на мравката път прави" се превърна в "Седем с един удар"

По принцип се разбирам чудесно с насекомите. Вярно, има някои изключения - многокраките, космати неща, които ходят по стените, например, но пък за тях имам измислена блестяща тактика - "Аз се правя, че не те виждам, а ти се правиш, че не съществуваш".
Отношенията ми с насекомите по принцип се основават на много строго установения принцип, че аз ще се разбирам чудесно с тях, ако те нямат абсолютно никакво вземане-даване с мен. И всичко беше много наред до момента, в който спря... (да бъде наред).

Не знам по какво вселенско решение последните няколко седмици бяха най-наситено гнусните седмици от живота ми с възможно най-голям процент срещи с насекоми, които решават да ми пречат. Не ми вярваш? Е, сега ще ти разкажа.

Близка среща от трети вид, случай номер 1 - Вкъщи са плъзнали мравки, които бавно, но сигурно покориха всеки квадратен сантиметър от кухнята до онова положение, в което майка ми развя бяла кърпа и започна да опакова всичко по няколко пъти. После решиха да завземат и дневната. Идеята е, че докато всичко това се случваше, аз си стоях кротко в моята си стая и не си мръдвах и пръста да се притеснявам, защото все пак аз бях в безопасност и всичко ми беше наред. Но когато малките нацистки насекоми решиха да аншлузират моят шоколад, нещата загрубяха и Англия развя националистическото си знаме. Тоест, започнах да мачкам и гоня малките гадинки, които бяха унищожили чудесно неизядено парче Милка с лешници.
Империята обаче отвърна на удара. И то в най-неочаквания момент. Когато захапвайки последната бисквита от кутията с шоколадови курабийки, нещо захапа вътрешната страна на устната ми, осъзнах, че Има нещо гниещо в устата ми. Е, оказа се дузина.

Близка среща от трети вид, случай номер 2 - След взетите военни мерки за обезопасяване на кухнята, част от храните бяха преместени в по-безопасната моя стая, за да се предпазят от мравчено нашествие. И всичко беше хубаво и идилично до онази сутрин, в която се събудих и намерих сандвичи.
"О, чудесно, сандвичи за мен," помислих си аз ведро и мързеливо и преминах в другата стая, за да мина сутршните си ритуали по списък. Първият изчезна почти като Худини. И може би съвсем веднага и вторият щеше да го последва, ако на средата му не открих почерка на Тесла върху Престижа му. По средата на иначе-толкова-хубавия-сандвич-с-шунка-и-кашкавал-гладен-съм стоеше може би най-голямата, най-косматата и най-мутанизираната муха, която някога бях виждал някъде или някога. След като в пристъп на неподправена паника се отървах от сандвича (който дори кучето ми отказа да изяде), някак си успях да се успокоя след около три измивания на устата, се сетих за лафа за "Кое е по-лошо от това да видиш червей в ябълката си?" и ме изби на горчив смях.
(Ето ти и услужливия отговор, ако не си го чувал преди: "Половин червей").

Близка среща от трети вид, случай номер нещоситам - Баща ми обикновено си ляга само след като е включил четен брой машинки Райд, които са изцяло ново заредени със сините таблетки против комари. Незнайно защо, но дори и да има един комар в къщата, то той ще си набележи баща ми и ще направи краката му на швейцарско сирене. Е, не знам защо, но напоследък ме спохожда подобна съдба. С тънката деликатна разлика, че винаги, по правило, аксиома и лема, преди да заспя ще се намери някоя гадинка, която да реши, че е много вървежно да се забие в ухото ми. И същевременно да го направи с максимално голямо бръмчене. И то винаги, когато вече се унасям, за да ме стресне от съня по крайно брутален начин.
Ако не прави това, то обикновено намира за много трогателно да се блъска в лицето ми. Сборно около 7 вечери ми се случва вече комари да ме стряскат точно като се унеса, след което да прекарам около десетина минути в аплодисменти за постижението. И разбира се около час, час и нещо в екзистенциални размишления как да заспя отново.

И след всичкото казано, не знам дали инсектофобия е най-точният термин за това, което се развива у мен, при положение, че може да се замени с Безбрежна-непоносимост-и-раздразнение. Хубавото е, че поне идва есен, а тогава масово популяцията гадинки излиза в отпуск.

Бележка под черта. А, момент да сложа черта.
_____________________________
така е по-добре.
Преди няколко години един учител ме убеждаваше много активно, че правилното и книжовно изговаряне на следната дума е: "насÉкомо", с иначе съвсем убедителния мотив, че телата на споменатите животинки са насечени, откъдето и ударението. Човекът e биолог.
Не му вярвай.