Trois

Да изчезнеш за три минути и светът да бъде различен, когато се шмугнеш в него отново.

Не ти ли се струва морфинено?

Усещането да изчезнеш, да избягаш, да скъсаш, срежеш, смачкаш, счупиш и натрошиш това, което те връзва и задържа. Да направиш крачката - една, две, три стъпала наведнъж - нагоре, надолу, навън, накъдето и да искаш да отидеш. Просто да го направиш. Да не мислиш. Да не очакваш. Да не се страхуваш и още по-малко да не се надяваш. Да изчезнеш просто така. Само така. Сам. Без да знаеш накъде отиваш, но да знаеш откъде си тръгваш. Да излезеш бавно или да тичаш презглава, шумно, тихо, с тътен или вървене на пръсти, драматично, патетично, забавно, неочаквано, неискано или очаквано. Винаги може да предупредиш:

"Ще изляза за три минути и като се върна искам всичко да бъде различно!"

Излизаш навън и едва дочакваш трите минути да се свлекат по тялото ти в локвичка на пода. Стичат се по лицето ти, надолу по ръцете ти, потъват ти по крака и покорно се свличат. Няма ги, отиват си. Завинаги, за малко, колкото да удари веднъж сърцето ти - или пък много пъти, ако наистина се вълнуваш. Времето се спуска по теб в очакване да плисне в краката ти. Като водата, която ти поливат за късмет, когато правиш ново начало на прага. Никога не трябва да я прекрачваш два пъти. Не трябва да се връщаш.

Но ти си знаеш само твоята и се връщаш отново, нали? Не си научи урока. По-добре бягай, едва успя да се измъкнеш, да счупиш всичко наведнъж - дали някога ще успееш отново?! Не престъпвай водата! Никога не е добра идея да ядосваш суеверията. Не знаеш кои от тях ще се окажат истина.

Трите минути по-късно те връщат там откъдето си започнал, с влажни от минутите крачоли; откъдето си тръгнал.

Суеверието е истина. Защото излиза, че веднъж изчезнеш ли за три минути, искайки всичко да се е променило, намираш всичко различно в момента, в който престъпиш прага с тази разлика, че вътре няма място за теб.

И вече е твърде късно да си спомниш, че желанията са изключително опасно нещо. Понякога имат склонността да се сбъдват.

Морфинено е да строшиш това, което ти пречи да изчезнеш за три минути. Успява да притъпи паренето. Но накрая те превръща в пристрастила се черупка.