Реката е мътна, водата е черна, въздухът е влажен, мостът е хлъзгав. Обувките ми са мокри, косата ми е рошава, ръцете ми треперят, айподът кънти.
Слуша ми се силна музика. От която после ще ме боли глава, защото по принцип я слушам малко по-тиха. Особено вечер. (Вечерта е пропита с джаз) Няма никой наоколо, но въпреки всичко постоянно завъртам глава зад рамото си, за да погледна. За всеки пък случай. Защото успях набързо да свикна да има очи. (Невиждащи и незаинтересовани, но - очи) Опитвам се да ходя със смешна походка. Да подскачам отвреме навреме. Завъртам се. Клякам рязко и се движа в ритъма с песента. Танцувам си... (С възвратен глагол - сам танцувам със и на себе си). Може би ми е самотно точно сега, защото отчайващата близост е вдъхновяваща далечина. Но танцувам със себе си по средата на улицата, която никой не вижда, защото всички спят в малкия град, който е малък. (Това последно изречение звучи тавтологично и нелепо смешно - Дали е нелепо смешно да смятам, че всички спят, когато мисля, че го правят? Все пак може някой точно в момента да гледа през прозореца и да ме вижда). Какво ли вижда?
Танцувам наоколо. На улицата. Стъпвам в локвите, защото не ги виждам. Смея се. Свободно, страшно, щастливо, притеснително, влюбено, самотно, вдъхновяващо, клинично. Вървя ти. Танцувам ти. Пея ти. Скачам ти. Усмихвам ти се. Мисля ти.
Възвратни глаголи. Със и на себе си за теб. После ще ти драсна СМС, за да ти разкажа. И може би ще усетиш, ще потръпнеш, ще почувстваш, ще си представиш, ще се усмихнеш, ще се натъжиш, ще се вдъхновиш и ще ми разкажеш... Как съм вървял и съм си танцувал. За мен, за теб, за улиците, за мъглата, за очите, за моста, за...
Малкият град. У дома. Всичко е все така същото.
Отново се връщам по същия път, за да разбера, че промененият съм аз.
Слуша ми се силна музика. От която после ще ме боли глава, защото по принцип я слушам малко по-тиха. Особено вечер. (Вечерта е пропита с джаз) Няма никой наоколо, но въпреки всичко постоянно завъртам глава зад рамото си, за да погледна. За всеки пък случай. Защото успях набързо да свикна да има очи. (Невиждащи и незаинтересовани, но - очи) Опитвам се да ходя със смешна походка. Да подскачам отвреме навреме. Завъртам се. Клякам рязко и се движа в ритъма с песента. Танцувам си... (С възвратен глагол - сам танцувам със и на себе си). Може би ми е самотно точно сега, защото отчайващата близост е вдъхновяваща далечина. Но танцувам със себе си по средата на улицата, която никой не вижда, защото всички спят в малкия град, който е малък. (Това последно изречение звучи тавтологично и нелепо смешно - Дали е нелепо смешно да смятам, че всички спят, когато мисля, че го правят? Все пак може някой точно в момента да гледа през прозореца и да ме вижда). Какво ли вижда?
Танцувам наоколо. На улицата. Стъпвам в локвите, защото не ги виждам. Смея се. Свободно, страшно, щастливо, притеснително, влюбено, самотно, вдъхновяващо, клинично. Вървя ти. Танцувам ти. Пея ти. Скачам ти. Усмихвам ти се. Мисля ти.
Възвратни глаголи. Със и на себе си за теб. После ще ти драсна СМС, за да ти разкажа. И може би ще усетиш, ще потръпнеш, ще почувстваш, ще си представиш, ще се усмихнеш, ще се натъжиш, ще се вдъхновиш и ще ми разкажеш... Как съм вървял и съм си танцувал. За мен, за теб, за улиците, за мъглата, за очите, за моста, за...
Малкият град. У дома. Всичко е все така същото.
Отново се връщам по същия път, за да разбера, че промененият съм аз.
5 коментара:
Благодаря :)За пореден път - красиво, истинско, вдъхновяващо, необикновено...
красиво,дълбоко,смислено...препрочитам с удоволствие :)
Момчето... което докосна нещо в мен в тъмната тиха танцуваща нощ!
Малко им трябва на жените, един странник и ;) неговият танц.
Кой си ти по дяволите! Искам те! Искам да ме пожелаеш! Да танцуваш в мрака сам - за мен. Да ми пратиш после смс...
Не може. Разбрах... казаха ми. Живота е жестока подигравка.
Но все пак съм очарован!
Публикуване на коментар