неделя, 27 декември 2009 г.

Dancing With Myself

Градът е малък. Улиците са празни. Всичко спи в 12.30, а прозорците са навсякъде тъмни. Мъглата приплъзва, асфалтът е мокър и някъде в далечината като че ли лае куче. Всичко е тихо, мъничко призрачно, много потайно и опияняващо романтично.
Реката е мътна, водата е черна, въздухът е влажен, мостът е хлъзгав. Обувките ми са мокри, косата ми е рошава, ръцете ми треперят, айподът кънти.

Слуша ми се силна музика. От която после ще ме боли глава, защото по принцип я слушам малко по-тиха. Особено вечер. (Вечерта е пропита с джаз) Няма никой наоколо, но въпреки всичко постоянно завъртам глава зад рамото си, за да погледна. За всеки пък случай. Защото успях набързо да свикна да има очи. (Невиждащи и незаинтересовани, но - очи) Опитвам се да ходя със смешна походка. Да подскачам отвреме навреме. Завъртам се. Клякам рязко и се движа в ритъма с песента. Танцувам си... (С възвратен глагол - сам танцувам със и на себе си). Може би ми е самотно точно сега, защото отчайващата близост е вдъхновяваща далечина. Но танцувам със себе си по средата на улицата, която никой не вижда, защото всички спят в малкия град, който е малък. (Това последно изречение звучи тавтологично и нелепо смешно - Дали е нелепо смешно да смятам, че всички спят, когато мисля, че го правят? Все пак може някой точно в момента да гледа през прозореца и да ме вижда). Какво ли вижда?

Танцувам наоколо. На улицата. Стъпвам в локвите, защото не ги виждам. Смея се. Свободно, страшно, щастливо, притеснително, влюбено, самотно, вдъхновяващо, клинично. Вървя ти. Танцувам ти. Пея ти. Скачам ти. Усмихвам ти се. Мисля ти.
 Възвратни глаголи. Със и на себе си за теб. После ще ти драсна СМС, за да ти разкажа. И може би ще усетиш, ще потръпнеш, ще почувстваш, ще си представиш, ще се усмихнеш, ще се натъжиш, ще се вдъхновиш и ще ми разкажеш... Как съм вървял и съм си танцувал. За мен, за теб, за улиците, за мъглата, за очите, за моста, за...


Малкият град. У дома. Всичко е все така същото.
Отново се връщам по същия път, за да разбера, че промененият съм аз.

5 коментара:

Alice каза...

Благодаря :)За пореден път - красиво, истинско, вдъхновяващо, необикновено...

Анонимен каза...

красиво,дълбоко,смислено...препрочитам с удоволствие :)

Violka-Antevasin каза...

Момчето... което докосна нещо в мен в тъмната тиха танцуваща нощ!
Малко им трябва на жените, един странник и ;) неговият танц.

antone каза...

Кой си ти по дяволите! Искам те! Искам да ме пожелаеш! Да танцуваш в мрака сам - за мен. Да ми пратиш после смс...

antone каза...

Не може. Разбрах... казаха ми. Живота е жестока подигравка.
Но все пак съм очарован!