Начало

Слънцето се издига над планините и изгрява отново, а лъчите му огряват небето в червено и запалват погребалната клада. Фениксът се издига към облаците с писък на новородено.
Сиянието му стапя снеговете и реките потичат отново, където някога пак са текли. Водите се блъсват в мелницата, завъртат колелото на времето и механизмите затракват. Започват да смилат зрънцата, оставени на сухо и топло място  - песъчинките падат в долното отделение на часовника, който най-сетне се сетиха да обърнат. Трупат се в малка купчинка със звук, който за някои звучи като тихо нашепване.
Морето шепти кротко на песъчинките, натрупали се пред полите му. Отново придърпва към себе си отлива. Рибарските лодки се плъзват по течението, а рибарските съпруги берат онези кокичета, за пореден път вкопчени в умиращия сняг. Увиват ги във вестникарска хартия и после ги носят на пазара, които е препълнен с цветя. Купуват ги нововлюбени двойки по новолуние сред мартенски котки, отново извили шия към утрото. Домовете замирисват на скорооткъснати цветя, потопени в хлорирана вода и дракони по ръбчетата на порцелана.
Китайските дракони оживяват и изпълват небето с феникси. Заедно посрещат нова година сред пламъци. Тя носи със себе си понеделник, изписан по колесницата на Слънчевия ездач високо сред облаците, който отново плясва с камшици и потегля.
Щрак. Като на снимачна площадка.
Ново начало - имаме изненадващо добре забравяща памет. Но все пак, да започнем отново.
От самото начало...