Мрън-мрън

Blogging is a sophisticated form of ranting.

• Следващият човек в градския транспорт, който с ехиден гласец и еротично сръгване на показалец в гърба ми изчурулика вечното "Е, хайде влизай навътре де, гледай колко място има!", докато аз едва дишам от полегнали Тодорки върху мене в 280 ще си го отнесе. Яко.
• Така и така съм на тази тема - Преди известно време една жена само дето не си заби пазарскача чанта в слепоочието ми след като се опитах да й отстъпя мястото си. Очевидно беше приела жеста ми като начин да й съобщя възрастта. Нацупи ми се и отиде в другия край на автобуса. 
• Хлебарките в Студентски град са отделна биологична категория сами по себе си. Освен прекрасна компания в дългите, изпълнени с Facebook семестри, явно Академичният въздух (не мога да повярвам, че използвах този израз) в Щутгард ги кара да развиват висша форма на интелект. Онзиден зад импровизираната си библиотека се оказа, че живее скромно семейство от около седемнайсет хиляди, което кротко чете комбинацията между Пратчет и учебници в три дисциплини. Вече ме е страх да чета...
• ...както ме е и страх да минавам по някои определени главни улици в София, защото лешоядите, които се опитват да ти прережат гърлото с листовки за благотворителност стават все по-упорити. Понякога се стига дори до гонене в продължение на няколко пресечки. 
• След прекрасният концерт на Пайнер пред "Александър Невски" станах свидетел и на явлението наречено Завършващи дванайсетокласници, вече от другата страна на барикадите. То не беше висене от прозорците, не бяха рокли, сякаш направени за гинекологичен преглед, не бяха Палатки. Когато това Па-па-па-whatever се смеси с биещите камбани в 5 часа, комбинацията беше... ама малий.
• Гълъбите са страшни... Това дори не се нуждае от обяснение.
• Следващият който ме изпрати в ДАП, само защото искам да уча психология, ще си го отнесе наравно с хората в градския транспорт.
• В последните дни изобщо не знам в какво място живея. Не гледайте новини. Направете живота си цветен.