Препуска надолу по хълма, гони вятъра, тича, трополи по паважа, разхвърля чакъл, спъва се, пада, отърсва праха и скача отново. Разперва ръце, бръмчи като самолет, блъска клоните по пътя си, примижва срещу слънцето, прескача локвите, някои не успява, мокри крачоли, започва да джвака.
Джвак джвак джвак джвак джвак!
Връзва обувки, къса обувки, губи обувки, притичва босо, набожда краче на стъклата по пътя, писва за малко, после се връща към джвакането. Отвреме навреме губи равновесие, защото разперените ръце го бутват ту вляво, ту вдясно, продлжава да бърза. Размахва смешно ръце, за да не падне отново, тръска глава, маха кичурите коса в лицето, пуфти, не му достига въздух, вдишва, издишва, все още пуфти на всяка крачка с левия крак.
Пуф пуф пуф пуф пуф!
Не може да диша, тича, после забравя, че не може да диша, в главата си чува кръвта как се блъска в стените от кост - Плисва се в кристални стени на винена чаша, разлива, прелива, замайва го, кара светът да се върти и да пръска цветове. Препуска, не може да диша, не чувства краката си, усеща чакъла, усеща калта, вятърът пищи в ушите му, барабаните шуртят и го заглушават в главата му.
Тум тум тум тум тум!
Времето бърза.
После се хвърля на гърба ти с детски смях, скрива очите с малки ръчички, целува те по врата и кротко прошепва в ухото ти:
"Спипах те."
2 коментара:
gotcha ... времето все бърза
да. много, ама много мразим времето. много.
Публикуване на коментар