Това е едно от нещата, които винаги си знаел, че съществуват, но просто не ти прави впечатление, докато сам не се сблъскаш с него.
Трудно ми е да разбера как човек може да намрази някого истински без адекватна причина. Говоря за онзи тип мразене, в който първият се опитва да вгорчи и последната искрица надежда на някого. Да я сграбчи, да я смачка и стъпче в земята.
Защо?
Какъв е изобщо смисълът да се правиш на особено смел зад монитора, където никой не те познава или пък в лицето на някой, който е по-слаб от теб?
O sancta simplicitas е възкликнал Ян Хус. Не по темата, разбира се, но все пак си мисля, че пасва добре.
Защото най-малкото е тъпо, детинско и жалко да си изкарваш комплексите на гърба на друг.
От друга страна си спомням как преди време приятел ми каза, че дори омразата е по-добра от безразличието.
Показва ти, че изобщо чувстваш нещо...
...and all that jazz
7 коментара:
После ти ми държиш сметка!
Имаш блог от цял месец.. и Хрис пак да не знае. Ще те очистя бе...
Мдам, омразата е интересно явление. Кофти при това. Ама какво да правим, живот...
Омраза?
Колкото и трудно да е, просто трябва да преместим погледа си върху светлината на утрото и на оптимизма.
Е,и малко реализъм не е за пренебрегване ;] Важното е да не се прекалява.
"От друга страна си спомням как преди време приятел ми каза, че дори омразата е по-добра от безразличието.
Показва ти, че изобщо чувстваш нещо.."
Ммм,много правилно... ^^
И все пак,щеше да е по-добре ако я няма ;)
Аз съм възмутена като Хрис...друг е въпроса, че откривам Америка почти месец след нея ^^
Иначе омразата...Мъро, какво ще кажеш за безразличието? :) Да не кажеш, че си имаш блог, въпреки, че питах...
убийте конспиратора, де (:
Ако си говорим за това кой кога разбира за тоя блог, аз водя класациите.
Що се тонася до омразата, това вреди повече на човека, които мрази, то колкото на другия, защото омразата по своята същтност е саморазрушение на душата.
Публикуване на коментар