Абе, какво съм правил аз докато хората наоколо изведнъж решиха, че е невероятно драматично да бъдат сдухани и потиснати 24/7. Не говоря за емо-течението, то си преминава кротко, тихо и незабелязано като... нещо кротко, тихо и незабелязано, което преминава. Сравненията ми могат да убият и бизон в пращящо здраве. Това в скоби.
Става въпрос за всички тези хора, които не знам откъде се появиха изведнъж, за които светът е черно, гадно, противно място. Всички онези, които ми обясняват как те не могат да се променят, защото са били такива - отдръпнати, отритнати от обществото, заядливи, агресивни, зли и каквото-още-можеш-да-се-сетиш-включително-Акаша-и-или-граф-ти-Дракула. Всички хора, които се наслаждават да мрънкат. За всичко. Като започнем от това колко кофти им е кожата и завършим с колко им е горещо млякото. И откъде се появи цялата тази драма изведнъж, бе?!
Не съм сигурен, че дори в "Дъ болт енд дъ гайки" (Шест милиона епизода за трогателната история на семейство инструменти) има подобни изпълнения.
"Писна ми да не ме разбират" - Хубаво, пич, ти правиш ли някакви усилия изобщо?
"Не, не мога да се променя" - А тази реплика колко ми е любима, просто предпочитам да не обяснявам. Звучи като "Error 404 - Please contact your brain provider"
"Обичам да бъда сам" - Хъргъл, това сега някакъв намек ли е? Защото ако е такъв е некадърен.
"Аз наранявам хората постоянно" - И като гледам колко много си се трогнал от факта... Така де, забравих, че не можеше да се променяш.
Яко е.
Като теленовела, в която ти заемаш някоя от по-главните роли. Например на бременната Есперанта или клюкарещият дон Игнасио-Освалдо-Аче-Леля-Ти-Мария-Бонукса.
И ако сега вземеш, че ми кажеш, че това е нормално и че всеки преминава през такъв период, защото това си е характерно за порастването, то може би ще си прав и ще се съглася с теб. Може би проблемът е в мен. Защото не мога да разбера как може да си доволен от непроменяемостта. Когато аз не харесвам нещо в себе си правя всичко възможно да го променя. Старая се да се науча да бъда търпелив, да споделям повече, да подреждам повече стаята си, да не зарязвам блоговете си така често.
Но пък от друга страна, това съм си Аз.
Както е казал поетът "Ти не можеш да ме разбереш".
_____
под черта - пише ми се; отново; за пореден път; и то в блога... и определено не мисля, че той ще бъде такъв, какъвто беше досега;
просто имам да кажа твърде много неща и е крайно време да спра да си поставям оградки и да се правя на претенциозен псевдодраскач;
ту би цонтинуед...
4 коментара:
Т'ва за "наранявам хората постоянно" много го обичам. : D
"Бъди себе си" казват хората в своето псевдобожествено арогантно самодоволство. Е, аз не съм Бог. Каквото не ми харесва, ще променя."
всички лигави позьорчета и депресирани комплексарчета да отиват зад мола!
само шарените, ухилени и забавни там квито са ще го спасят от фалит!
НЯХ НЯХ НЯХ
(sun)
...
Моловете не фалират.
Не знам ти къде пазаруваш.
Еееее,Нокси,радвам се много,много ,че отново се разписа-откога го чаках този момент,не е истина-иде ми купон да вдигна;)
Засега ще се въздържа да коментирам останалото написано по този ти материал,ще иначе трябва да осънха от писане тука,но моля ти сееее-не си зарязвай за толкова дълго пак блога,ще се налага да се докарвам на морална:)и да читам лекцийки:)
Цалувки и прегръдки,сладък и до скоро писане:)
Поздрави:))
Сис
Публикуване на коментар