БагажЪ

Изобщо не е вярно, че всяко пътуване започва с една първа крачка.
Започва със събирането на багажа, което просто противоречи на всички закони на етиката, правото, морала и кулинарията, ако не бъде оставено за последния момент. Ама за най-последния-последен момент. В онзи момент, в който вече списъка с оставени за най-последния момент неща стане непоносимо голям.
Ефектът? - "Уау".

Самото стягане на багаж си е своеобразен ритуал, който преминава през няколко задължителни положения.
~ Стъпка първа, "Барон фор Гащенхойзен" - Непременно вземам бельо, като накрая се оказва, че откъм количество е абсурдно много и връщам повече от половината обратно в гардероба
~ Стъпка втора, "Черен чорап се композира, Ленче ле" - Никога не ми стана ясно, защо всеки път трябва да издирвам чорапите из вкъщи с кучета, полиция, хеликоптер и размятано в екстаз махало. Трябва ли да стягам багаж, стават неоткриваеми.
~ Стъпка трета, "Парцалки и сълзи е животът ни" - (егати заглавието) - Жизненоважна стъпка. Чувствам го за свое морално право, което дължа на галактиката да взема с около тон повече дрехи, отколкото ми трябват, като ако е за по-кратко пътуване, дори да измисля коя кога да нося. В крайна сметка, щом пристигна и разопаковам се питам екзистенциалното "Аз това сега защо го нося?!". А самият дресплан е забравен на втората стъпка на излизане.
~ Стъпка четвърта, "Александрийската библиотека в моя джоб" - Винаги си вземам по две книги с идеят, че аз чета като невидял книга Робинзонец и стига-моля-ви-мадам-една-книга-ми-е-малко-а-морето-ми-е-до-колене. Накрая ме блъсва една яка лига в автобуса/влака, прочитам точно три реда от първата книга, след което я връщам тихо и кротко откъдето съм я взел и се правя на приятно разсеян.
~ Стъпка пет, "Треска за тъпчене" - Ако имаше специалност в СУ "Минало и съвремие на източноевропейското тъпкателство", то аз щях да бъда професор-доцент-доктор на безсмислено важните науки. Поради споменатите специфики на абсурдно многото неща, които вземам и една и същата оранжева раница, която използвам винаги, се изисква някакъв бунт срещу законите на физиката, който се изразява в... да... тъпчене... много тъпчене. Всячески и с подръчни средства. Много зрелищно, не изпускайте. Скоро и във вашия град.
~ Стъпка седем цяло и тринайсет, "Ъъъ" - Казано с други думи, до последно правя всичко друго, ама не и да се подготвя за пътуването, като например класическата дисциплина да пишеш в блога си само минути преди да трябва да тръгваш, вместо да се облечеш/вземеш четката си за зъби/ купиш вода и носни кърпички.

Разбира се, накрая като пристигна с багажа, накъдето съм тръгнал, приличам на амбулантен търговец дошъл да разпространява стоките и мислите си за живота по тези географски ширини.
В такива случаи ми се иска да бях Ринсуинд.
(Или просто да не зарязвах всичко за последния момент, но това няма да си го призная без бой и милиция)