Summertime

Summertime and the livin' is easy...

Лятото се стича по врата ми на ситни капчици и ухае на праскови, море и пъпеш...

Лятното слънцестоене огрява 21-и юни, което може да значи само едно. Блесват три месеца от онзи сезон, който всички чакаме цяла година.
Трите месеца с ваканция, дини, танцуващи с вятъра жита, вечерно море, Мохито, сезонни хитове, неангажиращи филми, пътища, горещ пясък навсякъде, хижи и походи от седем до седем, къси панталони и дълги дни, кратки свалки с големи очаквания, ставане късно, село, Джулай, снимки, бира-бира-бира, лед, споделени душове, ветрила, топъл дъжд, сладолед, климатици, секс и свобода.

Някой може ли да ми каже защо не се вълнувам?
Защото ако трябва сам да си отговарям, най-вероятно ще обвиня това, че съм кандидат-студент (азбучна истина е, че лятото на един кандидат-студент изобщо не е толкова пъстро; сам и доброволно се залива с изпити, като невинаги може да плува, родителите му достигат нови измерения на чалнатостта си, намесва се стрес и една голяма буца чакане), че отчаяно много искам да е оранжева есен (защото сред умиращи в евтино злато листа София е по-вдъхновявена от всякога и преплетена с толкова много възможности), че не обичам жегата (измарящо е цялата тази маса топлина да ти се стовари на главата и да не можеш да подадеш нос [в моя случай носище] навън).

Работата е там, че не трябва да си сам сред лятото, особено к...
Знаеш ли, прав си. Под ягодите, прав си!
Аз не съм сам.
И се вълнувам...
Благодаря ти.

Then you'll spread your wings аnd you'll take to the sky...