вторник, 30 юни 2009 г.

Дабъл ю ти еф

This is not a happy song - I wrote it to remember

Пише ми се за толкова много неща. И все път, щом започна, спирам. Трия. Оставям черновите. Не се получава.
Крещи ми се. Оглушително.
Защо нещата изведнъж се сринаха върху мен и всичко стана твърде сложно, твърде оплетено, твърде мрачно едва ли ще разбера. Въпрос на търпение и време е всичко да се подреди. Въпрос на сила е да го подредя сам.
И аз отказвам да прахосам дори секунда от своето време в размишления, тревоги и болка. Не.
Аз ще пиша...
за друго!
...за каквото прелети през ума ми
~ Знаеше ли, например, че през 1947 година от Чикагския университет измислят емблема, която наричат "Часовникът на Апокалипсиса", която символично изобразява "минутите до полунощ". С други думи - колко остава до момента на катастрофалното разрушение. През годините стрелката постоянно мърда напред-назад, в зависимост от събитията по света, като през 2007 часовникът е показвал 11:55. Яйкс!
~ Шоколадовият сладолед на "Карил" е станал абсолютно противен. Вече втора седмица се боря някак си да го накарам да изчезне (хвърлянето на ХРАНА е out of the question). За сметка на това този на "Дени" е просто божествен. Като се сетя как опустоших една кутия за три дена ми идва да се скрия някъде.
~ Напоследък започнах да гледам повече европейско кино. Първоначално ми беше изключително странно, защото не съм свикнал да завися толкова много от субтитрите. Защото имам склонността да изучавам лицата на актьорите, реакциите на очите им и всички онези дребни неща, които невинаги правят впечатление. Е, да, но когато гледаш филм на иврит, примерно, ако се разсейваш с детайлите и не следиш какво говорят, определено губиш нишката. Така че в началото трябваше по няколко пъти да натискам паузата и да връщам назад само и само, за да прочета превода.
~ Говорейки за европейско кино, не мога да не спомена колко грабващо е. Колко различно. Колко странно. Колко отблъскващо и с това колко грабващо. Филмите, без значение от коя част на Стария континент, притежават някаква искрица, която те запалва и засяда на гърлото ти. И отказва да те пусне дълго време след като финалната музика е заглъхнала. Натоварва те, задавя те, кара те да плачеш, хълцайки. Една дума - изкуство.
~ На унгарски "Обичам те" е "Szeretlek", на шведски "Jag älskar dig", а на исландски "ég elska þig". Шантаво е как все още, решавайки, че бих учил даден език научавам "Обичам те" на него. Списъкът ми с фрази расте. Ура!
~ Да се занимаваш да оправяш таговете си на песните в last.fm може да бъде както потресаващо досадно (каквото ми е по принцип), така и изненадващо успокояващо (каквото е наскоро). Дано само не се превърна в Бри Ван де Камп.
~ Напоследък е много модерно да има 6326в1. Продължавам да смятам, че шампоан+душ гел+пяна за бръснене е най-голямата простотия измисляна някога. Рекламата е интересна though :rrrrrrr:
~ "Phineas and Ferb"- недублирани, нека подчертая - е най-забавното съвременно анимационно филмче, което съм гледал напоследък. А и като последовател на птицечовките съм фен на Пери!
~ Пристрастяващо е да поставяш линкове xD

Go tell the world, tell it I'm on fire...

2 коментара:

lavatera каза...

Le scaphandre et le papillon.. гледай го. (:

(гуш)

Nina каза...

Нина харесва това. преди синусоида от 25,4 секунди.