Метаморф

Иска ми се да можех да променям формата си. Да се превръщам в каквото поискам. Колко неща щяха да бъдат толкова по-лесни, само ако можеше това да се случи.

Винаги когато решиш, че ти се яде супа, аз ще се разливам в керамичната резидава чиния и ще бъда твоя таратор. Без чесън. Няма да оставям лош дъх след себе си. А освен това колкото и да си парил езика си с различни супи, щеше да знаеш, че аз съм различен. И да вкусваш от мен спокойно.
Щях да бъда парченце целофан. Неугледен, може би на пръв поглед, но с правилната панделка винаги може да стане приятна украса. Прозрачен целофан. Така че съвсем лесно да виждаш какво се опитвам да скрия. Ще можеш да опаковаш сладките си в мен, а аз ще ги пазя, обгръщайки ги съвсем плътно.
Щях да мога да се превърна в наръчник. Малък, дребен, с меки корици наръчник, който се продава за 2.50 с намаление, поради липса на читателски интерес. На корицата ми ще има съвсем глупава рисунка под някакво заглавие, което така и няма да успяваш да запомниш. Така поне ще науча теб и себе си, и всички останали как да обичат. Защото аз ще бъда наръчник по обичане. А от тези има толкова малко останали.
Може би ще мога да се превръщам и в балон с хелий. Винаги да ти показвам накъде сме се запътили заедно. Понякога ще ме гониш от страх да не ме изпуснеш, защото знаеш, че ще се спукам толкова лесно, а друг път ще бъда целият изпълнен с електричество и ще се залепвам за якето ти. Когато ти е тъжно, винаги ще можеш да направиш гласа си писклив... просто вдишай от мен с пълно гърло. И всички ще се забавляват.
Ще приемам формата на електрическа косачка, защото знам колко много обичаш аромата на току-що окосена морава. Или пък може би ще ставам вентилатор, всеки път, когато ти е горещо и си мечтаеш за зимата. Когато ти трябва книгоразделител, защото не искаш да мачкаш хартията, веднага ще мога да ти помагам.

Ако бях метаморф...
...ама не съм.
Аз мога да бъда единствено себе си.