Après moi, le déluge...
Преди време Покемон-манията беше много вървежна. Събирахме картинки от кроасани, кръгли-плоски-неща-чието-име-така-и-не-запомних, каталози и книжки и падаха големи далавери за лепенките, зазубряхме текста на песничката от анимацията и тананикахме хорово преди часовете по математика.
Спомням си, че най-голямата ми гордост беше, че си купих един почти попълнен каталог от Константин за нищожната сума от 20 стотинки. Около ден гордост по-късно ми омръзна цялата тази история. В крайна сметка аз нямаше какво повече да залепя там освен някакви свръх редки лепенки, които никога не се падаха. Но бях горд. 20 стотинки са това. Колко кроасана беше изял Коцето, за да се сдобие с тези лепенки само той си знае, но до ден днешен не мога да разбера как се съгласи да се раздели така лесно с тях. Ще се опитам да си втълпя, че е заради моите търговски умения (fail).
Последните месеци останах с впечатлението, че тези дни са се върнали. Навсякъде около нас - покемони. Едни такива същества, които само като ги погледнеш и започва едно екзистенциално мислене "Ти, под ягодите, какво точно си?!", което завършва с отчаяното: "Ясно. Отново аниме. Аман". Та събира се една странна менажерия от неизяснени рожби на нечие средношно японско безсъние и започва да се бори да го избереш. Не се интересува дали ти е известно как се борави с покебол (но пък тайно се надява да не знаеш), стига просто да му дадеш поле на изява. Тъй като веднъж избран, покемонът еволюира.
И не знаеш дали сладкото малко зайче, което някога си уловил и си избрал, няма да се превърна в голяма шестокрака, зъбата и уродлива субстанция.
Но пък това е рискът с покемоните. Даден избор - хвърлен покебол. Можеш да си го прибереш едва, когато то тупне на земята омаломощено. От друг покемон. Зрелищно.
Извадихме си топките (покеболите, моля), размятахме ги напред-назад и голямото избиране на животинки започна. Аз, например, си харесах един зелен симпатяга за моя представител от менажерията.
Да видим какви ще ги надроби сега Пикачу, когото избрахме с убедително единодушие. Не, че някой се съмняваше де. Това жълто нещо е навсякъде. Епизод без него в анимето просто няма. Искам да вярвам, че Пикачу е по-добрият избор от големия червен дракон, който си вееше крилата. Все пак, чакахме Крали Марко, чакахме Русия, чакахме ЕС, сега чакаме Пикачу.
И дано поне тази жълтинийка ни покаже как се еволюира. Като хор.... като покемоните.
А ако не стане точно така... Е, сценария на тази серия ние много добре го знаем.
...After me comes the flood
5 коментара:
аз да споделя, без особена връзка към горното (все пак аз споделям, не някой друг), че югиотата, с които си играе братовчед ми сега ме втрещяват... пък така и не разбрах, защо трябва да се трепят във всичките анимета с неясна, но задължително по-висша цел :D
Нали трябва да има 8000+ епизода :D Или го правят сапун, или измислят битки.
абсолютно нищо не разбрах от тоя пост, имаше толкова терминология и явно дълбоки познания в дебрите на покелогията, че стоях и не осмислях нищичко. Та кои викаш са покемоните днес, които чакаме? (Докато го писах, се сетих за изборите и представянето на резултатите под формата на песни или манджи, ама няма как, покемоните са жълти, а царската туршия днес не е много блажна. пък и още нещо, защо асоциирам цвета на пикачу (този поне го знам кой е) с цвета на абсолютно всички покемони??) Та, кои викаш са покемоните днес, в случай че това е една огромна метафора. Дон'т би туу харш он ми, в летните жеги мозъкът ми е като.. даже не мога да измисля сравнение.
Поли, аз само ако знаех какво искам да кажа xD
Изводът е, че трябва да си знам гьола и да не се политизирам, било то и под тежки метафори х)
Ъх, съвсем наскоро разглеждах покемони с брата на една приятелка...интересно беше да разбера, че откакто се водя пораснала са направили още 600000 епизода с покемони с екстра пипала/щипки/хоботи. А някъде имам около 30 гумички с форма на Пикачу или пък Пикачута с форма на гумички...
Публикуване на коментар