едно

Обещаваме неща, които няма да изпълним.
Търсим онези, които не искат да бъдат намерени.
В края на деня плачем, за да си спомним кои сме.
Искаме да полетим, падайки надолу.
Падаме надолу, за да полетим.
Разбираме от всичко, когато трябва да се разбира от всичко, а друг път
просто се правим на празноглави, защото е в пъти по-лесно.
Обичаме да мразим, но не мразим да обичаме.
Понякога сме тъжни. Друг път ни писва да ни писва.
Разхождаме се боси по строшените стъкла, които сами
си постиламе, за да имаме причина да се събуваме.
Не чистим.
Затваряме вратите, които искаме да бъдат вечно отворени.
Не спим.
Търсим само тогава, когато искаме да ни намерят.
Понякога крещим. Без причина.
Не разбираме от математика, защото "1+1" никога не съумява да бъде две.
Друг път крещим и настръхваме от самата причина.
Мълчим и се свиваме, когато искаме да скрием света в шепа.
Крадем светлина и я даваме на безценица.
Искаме да се променим и винаги започваме от утре.
В тъгата си търсим полета на птиците, които някога се завръщат сами.
Неумрели.
Извървяваме пътища и протъпкваме магистрали.
А друг път просто лежим и си мислим.
Ако плачем, го правим с усмивка. И винаги се гледаме в очите, защото блестят.
Не мислим.
Понякога имаме вкус на стрито с керемида кафе.
Но винаги си оставаме ние.

= 1