събота, 3 октомври 2009 г.

Чалговдъхновен

Моя приятелка, с която пътувах в петък си бе взела чалга-списание, за да запълва времето. В него почти навсякъде пишеше за новия албим на Преслава и песента, която явно в момента е голям хит. Чувствам се много далеч от всякакви среди на поп-фолк/чалга/както-и-да-е-точното-име, така че ми дойде доста образователно. Но не става въпрос за срещата ми с Непознатите земи. А за заглавието на една от песните на споменатата Преслава:

"Пази се от приятелки"

Не възнамерявам да я чуя, но си признавам, че гугълнах текста. Порядъчен спам с обичайните заподозрени любовен триъгълник зад гърба на най-добрата приятелка. Не ме интересува това, а самото изречение: "Пази се от приятели". И напоследък ми идва да го крещя, да го развявам, да го натиквам в лицето на хората, да бягам по улиците и да го разхвърлям навсякъде. Изглежда и светът предпочита да ми го размята пред лицето ми поне докато не си науча урока, за да си взема изпита, на който постоянно ме късат.

Пази се от приятели!
Защото, ако се учиш да строиш стени заради враговете си, то точно заради приятелите си се научаваш как да ги залостваш.
До момента, в който ти прикипи, светът се завърти рязко, не знаеш какво правиш, нараняваш всички като ранено животно, загубило пътя си и се губиш в себе си. Както преди. Защото точно тогава разбираш, че пишеш постове в горчиво второ лице заради приятелите си, от които трябва да се пазиш.

А дори не знаеш защо...

2 коментара:

Анонимен каза...

Хмммм, дам, дам...колко болезнено познато....Може би от това, че в днешно време приятелството вече не е онзи ценен дар, който е било в миналото, не е онова приятелство, в което сте като братя/ сестри, че да ти е удобен и необезпокояван от външни влияния пристан, може би... вече не е същото поради една или друга динамична изменчивост.

Все пак... пожелавам ти да излекуваш раните си и да вярваш във възможностите си- като човек преди всичко.
Поздрави, Нокси:))
С усмивки:
Сис:)))

Valkocompany каза...

Добре звучи
Останаха приятелите само за масичка