Плат и цвят, и конци

Ако облека твоите дрехи дали се превръщам в теб?

Ще се шмугна в твоята риза, която с удоволствие ще обгърне тялото ми, за да се закопчае около кожата, която не искам да виждаш точно в момента. И всичко останало ще се случи съвсем неусетно и естествено (откъде да разбера, че толкова лесно си връзваш обувките). Докато премигнеш вече ще съм друг. Моите дрехи лежат на купчина на пода, която доволно мога да сритам. Нося чуждите дрехи. За себе си ставам чужд. Моят свят се гърчи далечен, немой, ничий. Щом съм облечен така, то на секундата ставам теб. Тогава какво остава да бъдеш за теб?

Купчинка на пода. Сритани дрехи. Обвивка. Черупка. Плат и цвят, и конци.

Какво ти остава, все пак? Ограбен от себе си, се нуждаеш от дрехи и намираш моите. Оттук нататък да говоря става ненужно... Аз вече съм ти. Ти стана аз. Аз говори. Ти ще те слушам. Преплетох местоимения. Често се случва...

Аз. ТИ. Той. ние. Тя. тЕ.

Всичките до един носят/носим дрехи. И под/с/заради/сред/без тези дрехи скриваме себе си. Съблечи ги бързо, само с един замах; замери ме с тях; сритай ги по пода. Преставаш да бъдеш себе си.
Обличам тебе със себе си. Моята кожа дава живот на твоите дрехи. И после се смеем. Ти имитираш мен. Носиш моите дрехи, все пак. Значи го можеш. Под тях виждам себе си.

Себе си?

Та аз съм теб. Ти съм аз. Аз съм си аз (кой?). В своите дрехи съм твой. В твоите дрехи си мой (чий?). Аз бих се усмихнал. И го правя.

Превърнах се в теб. Дали изобщо някога нося дрехи пред теб?
Или се научи как да ги събличаш още първия път.

Радвам се, че се случи така. В твоите дрехи се уча как да събличам (себе си?).
Всичко останало просто се случва.

Без дрехи.