Пиши.
Пиши на малки парчета хартия, сгънати из ъглите на стаята; стъпкани, скътани, натирени, забравени, изгубени, скрити. Дума по дума. Звукове, събрани от тънки чертички, които заедно не винаги имат смисъл, но поотделно ги събира безсмислието им. После ги разкарай от погледа си преди да са се запалили.
Впий се в лятото.
Лятото е кратко. Краткостта е един удар на сърцето, ударът на сърцето е момент, моментът е искра, искрата е огън, огънят е експлозия, експлозията е разруха, разрухата е хаос, хаосът е живот, животът е движение. Лятото е движение. Движи се.
Направи нещо.
Стани от леглото си. Намери си нещо за вършене. През деня. Целия ден. От сутринта, докато се скрие слънцето. Работи, върви, вдишай, движи се, изкачвай стълби, не чакай асансьори, раздавай визитки, усмихвай се на хора, прави се, че помниш имената им, подтичвай, яж бързо на обяд, тичай зад автобуси, прибирай се бавно, излизай отново, учи, повтаряй, запаметявай, изчиствай акценти, изгуби се, не спирай, движи се, издишай. После се прибери и спи. Веднага.
Не сънувай.
Не намирай парченцата текст.
Не чети.
Не.
По това се разбира, че ти си някъде зад хоризонта.
Зад хоризонта е есен.
Есента си ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар