неделя, 15 юли 2012 г.

Филмирано

Искам да напишат сценарий за живота ми.
Не по живота ми – за живота ми.

И в началото да ме представят на публиката, така че хората в нея да се почувстват свързани по някакъв начин с главния герой. Да прочета моментите, които ще ги разсмеят, които ще ги замислят, които ще затаят дъха им за момент и ще ги накарат да погледнат изражението на човека до себе си в приглушената светлина на кино салона.
Искам да видя моментите, на които ще плачат, които ще ги ядосат, които ще ги вбесят и извадят от кожата им; всички скучни моменти, които ще ги накарат да поискат да си бяха изтеглили филма вкъщи, за да могат да прескочат тъпите сцени.
Някой да избере музиката. Така че да пасне съвсем както трябва на написания текст. Да помогне на зрителите да съ-преживяват видяното. Да се опише как трябва да бъде заснет, с каква техника, какви кадри и експозиции – по минути, секунди и в най-малки детайли.
Най-добре би било да има и някакви насоки за главните действащи лица, които ще се срещнат с главния герой. Общи черти, на които трябва да отговарят, за да участват в продукцията. Някакъв начин на подготовка за този, който ще организира всичко това, за да бъде подготвен за типа роли, с които ще му се наложи да работи в бъдеще по проекта си.
Би ми се искало този, който се хване да пише сценария, да го напечата с големи букви, хубаво голямо междуредие и подравнено от двете страни. Симетрично, подредено, пригледно и хубаво. След това да продупчи страниците, да ги подвърже и да сложи корица.

Накрая, най-голямото ми изискване е да не се налага писането да го правя аз.
Защото то е ясно, че ако го напиша аз, всичко ще отиде по дяволите. Затова най-добре просто да си науча сценария наизуст.

И без това филма ще го гледам само аз.

Няма коментари: