Купувам мечти.Обичам да се разхождам из дългите докъдето ми стига погледът лавици с изложени мечти и просто да се взирам в тях. Понякога ми приличат на стъклени кълбета със сняг, които имат мъничък механизъм на дъното си, така че когато го завъртиш се разнася мелодийка. На мен ми звучи познато. Ако се вслушаш, ама много внимателно, затаявайки дъх, та да можеш да чуваш много внимателно би го доловил и ти. А пък сред снега, скрит зад стъклото стои мъничко човече. И се усмихва.
На друго място пък виждам дълги и грубоиздялани лодки. Те ще се спуснат по реката и преди хората да разберат ще са отплавали далече отвъд хоризонта. След това събралите се ще попитат учудено един друг как точно нещо толкова злеизработено е успяло да се задържи над водата, а не под нея. Докато публиката размишлява и жужи, капитанът върви срещу течението. Поти се от вълнението.
Малко по-надолу е разположена зоната за мечти, които те карат да се смееш. Така и не разбрах защо изобщо си се смея, когато минах покрай тези лавици, нито пък запомних какво беше смешното там. Спомням си само как ще мина покрай тях и ще се разсмея. Не знам защо. Знам само, че се смея.
А на връщане от магазина забравям покупките си на касата. Сещам се какво успях да направя чак, когато се прибера вкъщи, отворя вратата на стаята и погледна вътре. Пренаселено е. Ще се сетя да отида да ги взема утре.
Освен ако не забравя.
Купувам мечти.
За безплатно.
От няколко дни гледам филми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар