Намерих това, което бях писал преди време в един форум в момент на... вдъхновение, може би."Да се запознаеш с някого и да говорите за първи път те правят възрастен.
Говориш си с него на важни теми, стараеш се да направиш добро впечатление, показваш само това, което трябва да бъде видяно. Стоиш на положение. Правиш интелигентни шеги, разсмиваш другия. Мислиш за важни житейски теми и заедно ги обсъждате и разисквате.
Да обичаш някого и да бъдеш с него те правят дете.
Боричкате се, хапете се, смеете се заедно. Наивни сте, споделяте си всичко, което ви прави впечатление. Когато единия падне, другият целува раната му. Искрени сте. Чисти сте. Допускате другия до най-тъмните местенца из вас докато си играете на криеница без да криете нищо.
Да се разделиш с някого и от Ние да станете Аз и Ти те правят отново възрастен.
Защото пак надяваш костюма и се надяваш, че никой няма да забележи какво крие материята му отдолу. Започваш да мериш думите си. Да не мислиш за "детинщини". Да продължиш живота си като се концентрираш на това, което е наистина важно. Работа, пари, предмети. И другия, с когото доскоро сте били деца, вече сте възрастни. Защото никога не казваш каквото мислиш, усмихваш се на сила и винаги се разделяте с вечното "Обади ми се някой път, е така за добрите стари дни." И не звъниш.
Възрастните трудно могат да станат деца отново със същия човек. Защото са открили прекалено много кътчета онзи ден, когато играехте на криеница. И именно те говорят по-силно от всичките думи, които няма да си кажете следващия път като се срещнете.
Така че е трудно да бъдеш приятел с някой бивш. Поне в началото.
Защото поглеждаш в него и си казваш "Аз му показах себе си. И той си отиде."
7 коментара:
Това го помня <= направи ми голямо впечатление.
Тъкмо.. тъкмо за това си мислех. Тъкмо сега...
Понякога (само понякога) приятелите също са тези, с които си чист и искрен, и дете... И после.. си отиват от теб.
... напомня ми за "Малкият принц" ...
между другото никога не си го бях представяла така, може би защото не се бях замисляла на тази тема :D
естествено, това, че си велик писач, ми помогна да бъда безвъзвратно убедена, в това, което казваш (:
Един човек и още един човек,заедно.
Едно и едно не е две.Едно и едно е единадесет.Не просто се събирате и делите за някакво време,а образувате ново нещо.
Единадесет не се дели на две.Разделя се на пет и шест,на седем и четири..но никога на две равни цели половини.Винаги нещо си взел от от другия и нещо си дал от душата си..
Така е, просто е така,
между неясното и очевидното
един човек те хваща за ръка
и заедно нанякъде отивате.
Пристигате ли?Светло ли е там?
Или пък се загубвате?А после,
без видима причина, пак си сам.
И просто е така.Така е просто.
постът и последният коментар...
сега разбирам, сега..
Ааа..
Това беше хубаво.
И вярно. ;/
Публикуване на коментар