
Нали се сещате за онези забавни социалистически лозунги, които сега се казват като разни забавни реплики по купони и излизания от рода на:
"Не слагай чужди тела в устата си!" "Събличай се бързо, и други чакат след теб!"
"Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки!"
...и тн
Не знам защо, но днес цяла вечер ми идваше да забия една голяма табела от този тип на нечие чело. Крайно? Не бих казал. Сега ще обясня.
Всеки е ходил на театър поне веднъж в живота си, нали? Е, силно се надявам, че е така, иначе ще взема да се притесня (тези, които не са ходили бързо да се изнижат и да поправят грешката докато не гледам). Та, обикновено се случва така, че точно в най-критичната, най-заплетената, най-сублимната (о_О що за епитет) точка от сюжета нечий телефон в публиката звънва, а на човека, на когото принадлежи шумното нещо, му трябват поне три часа да го изрови и спре. Разбира се, скромния етюд може и да продължи, когато същият телефон звънне отново/друго нещо издзвънне встрани/някой непременно решава, че трябва да говори, докато около него ридаят за съдбата на главната героиня на сцената.
И разбира се това се случва винаги, на постановка минимум по един път, без значение колко точно знаци за тишина, аудио молби за тих-режим на телефоните, листовки, светещи лампички и голи каки, които агитират зрителите. Просто хората обичат да показват, че притежават мобилни телефони, които имат жестикулярни рингтонове и обикновено се възползват от момента, в който народът е притаил дъх, та да има най-голям ефект.
Сега сериозно.
Ако наистина очакваш важно обаждане, просто изчакай навън или поне остави телефона си на тих-режим. Нищо не ти пречи. Работа за точно две секунди, едно отключване, копче, заключване на клавиатурата.
Защото, едно звънене за теб може да изглежда нищо работа, но когато това звънене се повтори повече от три пъти за една постановка става мазало.
А да не говорим какво им е на актьорите. Най-малкото е унизително.
Така че, другари и другарки из международното положение - обединявайте се и изключвайте телефоните си преди да влезете в театъра/киното/галерията/където-и-да-било-другаде-където-би-пречило.
5 коментара:
Oh, God, колко е познато това... -.-
Amen to that! :)
За мен това е подсъдимо. Както когато някой нахлуе в стаята, докато четеш последната страница на книга или чакаш кулминацията на хубав филм. Да прекъснеш чувства и току-що родило се вдъхновение е нещо у-ж-а-с-н-о.
рекламния бизнес *кимва сериозно*
Единствения начин е все повече театри и кина да разполагат с нужната техника, която заглушава сигнала на мобилните оператори.
Впрчем, има накаква легенда, че ако не си изключил телефона когато попаднеш под действието на такова заглушаващо устройство, батерията ти за минути падала, но не ми се струва особено вярно... по скоро някой от персонала го е измислил, ако случайно техниката се скапе, хората предварително да са с изключени мобифони. :D
Публикуване на коментар