вторник, 1 юли 2008 г.

Добро утро, Юли

Въздесъщият Джулай морнинг е, за тези които не са забелязали.

По принцип нищо чак толкова невероятно покрай едно съвсем обикновено утро като това. Още повече пък за мен, имайки предвид, че се събудих по обяд с желание да погълна малък камион с шоколад или каквото друго би носил малкия камион точно в този момент. Така че какво толкова впечатляващо в едно юлско утро (или обяд)?

Абсолютно нищо.

Слънцето си изгрява през цялата година и изобщо не го интересува дали шайка неориентирани във времето и пространството индивиди заради всичките... погълнати субстанции... дрънка на китари, подпалва пясъка на морето или прави всички останали ритуали, които изисква посрещането на слънцето (като тържественото повръщане, напушване или всички-онези-неща-които-биха-били-твърде-
натуралистични-за-да-бъдат-описани-по-това-време-на-деня).

photo by: BassBooster

Така че, колкото и да се пънем да надпием/надграчим другарчето на плажа слънцето пак ще си изгрее.
И въпреки всичко, харесвам Джулай морнинг. Не, защото е останка от една отминала ера на хипита, любов сред цветята, мир и трева на глава на населението. Просто защото е хубаво човек да си помисли, че слънцето изгрява специално, защото той е отишъл да го посрещне ритуално. Хубаво е, защото събира хората и ги кара поне един ден да бъдат такива, каквито ще забравят да бъдат друг ден.
Познавам момиче, което сам само пътува осем часа, единствено, за да бъде на брега на морето днес. Изобщо не й и дреме за тъпото слънце. Важни са хората, които ще направят същото. И как точка А и точка Б ще се срещнат в точка Щ.

Там - in a July morning. А всичко останало да върви на майната си.

Учудващо е какво може да направи с теб малко сникерс в първата юлска сутрин (или обяд, ако ще си играем на чичко Педант). Разни щуротии, като например да си направиш 637-и по ред блог. И въпреки всичко...

Точно днес се случват щуротии. Например едно кълбо горящи газове изгрява специално заради група хора, отишли да го посрещнат.
Дни като този карат слънцето да се чувства специално...
...and all that jazz

1 коментар:

Анонимен каза...

Честит ти блог, син ми! Да започнем с музикален поздрав - All That Jazz - Катрин Зита Джоунс^^ И нали помниш - ако не се изпълни ритуала на Прасоколеда, слънцето няма да изгрее. Само някакъв глупав заместител от горящи газове в кълбовидна форма. А ние не признаваме заместителите, нали. ;)
Поздравявам те за блога и до нови срещи! :))