И с основание.
Понеделникът е онзи ден от седмицата, който човек най-много мрази, защото изведнъж го откъсва от спокойствието на празниците и го хвърля в студената, негостоприемна и подозрително изпълнена с работа реалност.
Тъкмо си се потопил дълбоко в късното ставане, целодневният мързел, телевизията до късно и нормалното ядене и - БУМ! - връщаш се в понеделник, отново е нова седмица и отново ставаш рано-рано.
И все пак понеделникът е с твърде опетнена слава.
Горкичкият ден не прави нищо друго, освен да постави ново начало. А всички мразим новите начала. Което веднага означава, че намразваме него.
Защото си обичаме старите съботи, с които сме свикнали. Обичаме си късното ставане и лягане, защото сме свикнали с тях. Знаем - събота ли е, ще се наспя.
А пък понеделник?!
Какво знаем за понеделник?!
Именно - нищо. Защото е изцяло нов.
А освен всичко друго, понеделникът те откъсва и от наситено уютната семейна среда, която понякога задушава. Понякога, в понеделник, се събуждаш сам в къщата... тихо е... и се чувстваш добре.
Защото нямаш нужда от нищо друго, освен понеделник.
Имам нужда от новото си начало.
И нямам търпение да бъде понеделник отново...
...and all that jazz
1 коментар:
Понеделниците са готино нещо - целия втори семестър нямахме занятия в понеделник. :Р Да де, това е доста далеч от идеята на поста ти, ама не се сдържах... :))))))
Публикуване на коментар