Или пък...
Събуждали ли сте се с онова усещане в главата, което се блъска в слепоочията ви и ви кара да си мислите "Защо изобщо отворих очи?! Дали ако ги затворя и се престоря на заспал всичко ще изчезне?", само за да заспите часове по-късно с мисълта "Не искам да затварям очи, защото ще изпусна нещо невероятно! Днес е специален ден"?
Шантаво е, знаете ли?
...and all that jazz
2 коментара:
Конкретно на тая дата, на която си писал поста, ми се искаше да остана със затворени очи и всичко да изчезне. Е, изчезна, ама остави една шестичка след себе си. :P
Това ме подсети за един далечен вече ден (1-ви февруари) когато в 5 часа сутринта телефона ми звънна. Не исках да се събуждам толкова рано,камо ли да ставам от леглото но... Ако не бях станала никога нямаше да преживея това,което стана : )
P.S. Сори за предния пост,имах малко проблеми с клавиатурата. Дано да можеш да го махнеш
Публикуване на коментар