Не ме разбирайте погрешно, просто не мога да разбера как може някой да опитоми някого и след това да го остави сред житата, защото всъщност трябва да продължи пътя си.
А Лисицата?
Лисицата превръща малкото русоляво хлапе в Принц, защото му подарява невероятната си тайна. Научава го да опитомява, споделя му истините и го прави... различен.
И накрая й се отблагодаряват по естествения начин.
Зарязват я да си гледа поклащаните от ветровете житни класове и да си мисли за косите на Принца.
Естествено...
Лисиците винаги свършват така.
Човек би си помислил, че са направени именно затова.
Да ги погледнеш. Да ги опитомиш и да влезеш в света им, като преобърнеш никаквите житни класове в нечии коси. И накрая да ги оставиш сами с вятъра и златното поле.
" - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."
В крайна сметка може да се окаже права...
Какво исках да кажа ли? Дори сам се чудя.
...and all that jazz
3 коментара:
Аз лично седя далеч от дома сега, чудейки се на факта, че е възможно хората да са толкова отвратителни същества: да мърсуват, да лъжат, да чупят пиадесталите, на които са сложени; и все пак да виждат всичко това и да го осъзнават, да продължават да изричат, мислят и пишат такива невероятни неща като този пост...
по дяволите, добър си...
и *гуш*
Ами мило, ако се замислиш лисиците са за да ги гледат, да ги опитомяват, да ги тъпчат и да се грижат за тях, а после да ги убиват за красивите кожи. Човештата природа по своята същтнос те жестока, защото дори когато съзнава че руши и убива, тя продължава, така и е угодно.
Хората не се замислят за другите, стига на тях да им е добре и техните цели да оправдават това.
Публикуване на коментар