Истински!

Истинският мъж.
О, колко много неща сте пропуснали да споменете за него, люде из Каменица.
Трябват ти само няколко часа в София преди мач Левски - ЦСКА, за да доловиш някои от тях. След това време определено ще се чувстваш една идея по-близо до представата за истински мъж, като същевременно ще ти стане ясно, че има толкова много други черти, които тепърва ще виждаш.

Когато истинският мъж е в опасност, хората в Каменица казват СТИГА! (някой да пусне нещо първично и мъжествено за фон - нещо от Уестсайдска история, може би; добре де, Брилянтин ще свърши работа).
Въплъщението на идеала за истински мъж, както споменах, се намира с невъоръжено око покрай мач Левски - ЦСКА. Бях там, видях, така че мога да говоря от опит.

Истинският мъж не пие лигавщини. Не познава думата мярка. Той е в джаза още в 12, при това седи на ъгъла на някое голямо кръстовище и крещи нечленоразбрани звуци и размахва своята истинска първична сливова.
Истинският мъж не може да си позволи да бъде тих. Той обикаля улиците, вика, скандира и сигнализира за съществуването си, да не би някой току-виж се усъмни в него.
Истинският мъж никога не пътува сам, защото не може да вдига достатъчно дандания по единично. Обикновено това става в големи тумби, които заедно изпълняват ритуалите по крясъци.
Истинският мъж, щом се качи в градския транспорт, започва да обикаля и да търси у хората облекло в цветовете на противниците. Така, ако Син истински мъж намери някой неистински в червена риза, започва да крещи, да заплашва и да размахва юмруци. Другарите му междувременно продължават да сигнализират за присъствието си с крясъци и оригвания. Как иначе, все пак?
Истинският мъж винаги си носи някаква жена. Няма претенции каква, стига да се е вързала да бъде покрай него. Обикновено тя бива заобиколена от цялата агитка, за да не могат неистинските да я гледат.
Истинският мъж се чува от километри, когато влезе в стадиона.
Истинският мъж се възбужда от това да доказва истинността си, крещейки на полицаите, които спират пътя, след което да отпрашва със 120 с натискане на клаксони и още крясъци. Като на сватба. Ама мъжествена!
Истинският мъж не търпи. Той е против "резаци, чифути и педерасти". Срещне ли такива или хора в компанията им - смила ги от бой. Как иначе, в крайна сметка.

Не обичам генерализациите. Затова не казвам, че това е такава. Просто един сборен образ на всичко това, което видях докато бях в София на 9 май. Всичко онова, което ме кара да се сетя за рекламата на Каменица.
Защото само ден по-рано слушах разказ за протичането на мач в Германия между Хамбургер и Байер Мюнхен. И как между движещите се на улицата две агитки вървяла майка с малка дете без изобщо да има от какво да се притеснява. Кротко.
Но това е Германия, момент...
Тук е друго.

Тук, когато истинският мъж е в опасност, хората от Каменица казват СТИГА!.