Звездите на тавана

- Разкажи ми приказка.

Повдгинах глава и го погледнах с изражение на учудване. На моменти го прихващаха някакви странни настроения и колкото и да му бях свикнал, успяваше да ме изненада.

- Моля?

- Разкажи ми приказка - Повтори го със същия тон както преди, без да откъсва поглед от тавана на стаята ми, която беше облепена със звезди. Като дете много ги харесвах, защото преди да заспя блещукаха лекичко. Сега ги намирах за нелепи. Той от друга страна ги обожаваше, защото никога не са му позволявали да си лепи неща по стените или тавана.

- Е, не знам приказки

- Не се излагай, ако обичаш - Да, това определено беше онова специално настроение. Реших да се предам и да му угодя.

- Имало едно време...

- Всички приказки започват с "Имало едно време" - Съобщи го по-скоро на света около него отколкото на мен.

- Ами да, в крайна сметка иначе няма да бъдат приказки - Завъртях очи без да го поглеждам, все така закотвил поглед във възглавниците встрани. Лежахме един до друг на моето легло, забили погледи в различни посоки и творяхме приказки.

- Сигурен ли си? - Той се надигна и подпря глава на ръката си. Усещах как очите му ме поглъщат и водата в тях прииждаше да ме залее. Усмихваше ми се.

- Ами да, всеки може да ти го каже това - Усмихнах му се в отговор.

- Аз пък знам за приказка, която започна по друг начин - Сините му очи понякога ставаха зелени. Или може би винаги са били такива, освен в миговете, когато посиняват.

- Така ли? - Последвах го и също подпрях главата на ръката си, като се стараех да не не изглеждам твърде глупаво нахилен. - Разкажи ми я.

Никога не успях да разбера точно това. Как изпадаше в странни състояния, които никога не разбирах и как винаги успяваше да ме въвлече в тях.

- Има една приказка, която започна със "Случайно да ти се танцува?" - За момент застинах преди по мен да се разсипе странно топло сияние, което зареждаше звездите на тавана. Срещнахме погледи.

- Нашата приказка...

Той кимна в отговор на думите ми.

Същата вечер си разказвахме приказки до сутринта.